Мечките вързани за носовете, “танцуващи под ритъма на гъдулка вече ги няма по улиците. Техният нов и последен дом е резервата в Белица. От приятели бях чула за това място и любопитството ми беше разпалено. Та, в топлия съботен следобед аз и един колега предприехме пътуване до Белица. Не е далеч от Разлог и Банско (на 20-тина километра), но пътят от населеното място до резервата си е истинско оф-роуд приключение и ако знаехме колко е лош пътя, може би нямаше да предприемем това пътуване. 


В резервата има няколко езерца, в които мечките обичат да се къпят

Както и да е. Самият резерват е доста добре направен, на 11 км от градчето навътре в гората. Няма такса за вход, един любезен гид ни посрещна на вратата и без да чака въпроси от нас ни разказа историята и идеята на това място. От 2000-та година фондацията “Четири лапи” е започнала да събира “опитомените” по зловещ начин мечоци и ги приютява в този пригоден за тях парк. Доколкото разбрах мечките са били откупени от “собствениците” им. Идеята е повече да не бъдат тормозени тези животинки и да успеят да се реадаптират отново, макар и да е доста трудно начинание. Паркът е пригоден така че да наподобява максимално реалистично естествената среда за живот на мечките. 

Успяхме да видим около 7 – 8 мечки. Първият мечок, който се показа беше на средна възраст, но за съжаление напълно сляп. Гидът ни обясни, че са викали ветеринар от Франция, за да бъде опериран мечокът, но така и не са успели да възвърнат зрението му. Беше ни обяснено, че при мечките едно от най-силно развитите сетива е обонянието, благодарение, на което, този мечок успява да се ориентира както и да си намира храна. 


Една от мечките, въртящи се на едно място...

Някои от мечките изобщо не са спали зимен сън, защото просто не могат да заспят. Тъжно е да ги гледаш как се въртят в кръг и стъпват от крак на крак, следвайки някакъв познат ритъм (макар че в парка е толкова тихо, че чак е нереално). Повечето от тях още от ранна възраст са тренирани на нажажена ламарина под звуците на музика да "танцуват". У тях няма вече нищо "мечешко" така да се каже. И дори защитните мерки около тях, електрифицираната ограда и мрежите около парка, изглеждат ненужни. И все пак гидът каза, че мечките само изглеждат тромави, а всъщност могат да развият скорост до 40 км/ч и имат доста бързи рефлекси. Видяхме поне четири мечки, които през цялото време се въртяха напред назад сякаш бяха хипнотизирани. Травмирани са животните и едва ли до края на живота си ще станат пак нормални мечки. 

На върха (най-високата част в парка) има прекрасна гледка към Пирин. Там е построена и къща във формата на кораб, на чиято “палуба” може да се качите и да наблюдавате мечките. А в самата къща има пригодени зали (доколкото видяхме през прозорците) за кноференции и семинари. Има и детски кът, където разбрахме идват деца през лятото. 


Гледката към Пирин от къщата на върха в резервата

Информираха ни, че резерватът е изцяло на разноски от дарения. Колкото имате на сърце може да оставите в кутията за допринасяне към средствата.

На много места си написала село, но всъщност Белица е град, а и община. Така, че няма да е лошо да се поправиш!!!

толкова интересна тема, а ти си написала съвсем малко...текста звучи ужасно недовършен
ако имаше и снимки - супер

Европа безапелационно е най-скучното място за туризъм.

Ето тук има снимки от Парка за танцуващи мечки>> http://gallery.belitsa.com/index.php?cat=4 .

Европа е много широко понятие... и не съм съгласна, че е скучно място за туризъм. Зависи, разбира се какво търсите.

i az sym hodila tam dobre e zamisleno, no trqbwa nqkoj da se zaeme s pytq do tam. Bqh 4ula, 4e e zapo4nat da se remontira, no qwno ne e wqrno 6tom kato ti kazwa6 4e sega ne e bil hubaw.

ами е трудно изобщо да се каже,че има някакъв път. Черен/селски/горски път води от Белица до резервата. Разстоянието е 11 км от населеното място до мечките, но тъй като състоянието на пътя не позволява да се кара с повече от 10 - 15 км/ч отнема повече време да се стигне до там...

e da pytq e 4eren , to za asfalt ne mislq 4e skoro moje da se gowori tam , no ako se posipe s tro[eno kamenna nastilka (mislq 4e taka se kazwa6e) dostypa do tam 6te byde dosta po lesen.

Чудесно мини фото стори, Динка би се зарадвала, ако го види :) Темата е много интересна, не се бях замисляла за мечетата.