има духовност, по-силна от материята
има мисли, които събират се с други някъде из хладната нощ
без звезди, но с капки дъжд по прозореца
(защото все пак люляковите нощи най-омайни са в дъжда)

и докато някой отстрани празнува,
друг смълчан е с хилади въпроси и очакване
без съвсем да знае ще бъде или не
онова съкровеното, което смело прелита мисловно над града
само чувство е за сега, но е в съня всяка нощ
и няма утеха, докато не се появиш на яве
и отвърнеш на този егоизъм

от парфюм, напомнящ,
от сянка, която разпознаваш в силуета на града
от момента, в който ей така неусетно сещаш се за някой,
когато пиеш чаша вино и четеш поезия по залез слънце...