Онази вечер беше голямо безумие от безброй лични съобщения в социалната мрежа, известия по коментари в статуси и чат-съобщения.
Напомни ми за една теория от курс по диверсификация и управление на човешките ресурси - за различните страни на личността и многото роли, които ни определят като такива - хобита, приятели от различни среди, доброволни занимания, семейство, спорт, и т.н.
Докато четях едно през друго съобщения за събиране в Кьолн с приятелки, провеждах личен разговор с близък човек (който включваше и сблъсък на еготата ни), до неспириащи съобщения от верижен чат за излизане през уикенда - "в кой клуб да се ходи", входящи имейли - "ще играем ли бадминтон в неделя?"
Е, стига. Всички тези известия, мигащи червени номерца (3, 4, 5 известия, съобщения и не знам си още какво)...
Лог-нах се аут, промених настройките за известия на телефона и сякаш се озовах в друг свят... а стаята си беше същата, светлината...
Да, технологиите дават огромна свобода, но също толкова лесно я отнемат понякога... но е нужно само да натиснеш едно копче и да си постоиш на тихо и спокойно с малко музика... докато на една ръка разстояние е една огромна част от всичко, което ти се случва в един iТелефон ;-)
А ФБ си е скука, независимо дали има лавини от разговори или не :)
готина музика; трябва да се слуша в изпълнение на живо :)))
30.01.2012 11:04
03.02.2012 15:03